четвъртък, 22 януари 2009 г.

за това , онова


За добрата воля.
За зелените треви високи.
За добрата фея.
За егото и всички негови пороци.

понеделник, 12 януари 2009 г.

някога.някъде


И гледайки светлинките от лампите в далечината, отраженията им в снега през пушека от цигарата, замислих се за старите дни, изминалото време, празното пространство между сградите, доскорошните мигове, карали ме да бързам, да чувствам, да гледам и да не мога да се насладя. Розови петна оставяха мехурчетата, разхождащи се в мозъка ми, след като се спукат. Цигарата вече свършва, пък и ми стана студено. Трябва да влизам вътре. А и не е същото без дима пред погледа ми, обгръщащ целия този пейзаж. Нищо, ще има и друга цигара. Някога, някъде.


четвъртък, 6 ноември 2008 г.

мрачно - лирично - романтично

За мрачното, лиричното и романтичното, които бяха забравени от хората. За хората и за това, какво те виждаха. За тези, които прекарваха времето си, наблюдавайки другите. За другите, на които не им пукаше, че ги наблюдават и за тези, които наблюдаваха и не знаеха защо го правят. И за тези, които пък знаеха, обаче нищо не виждаха. За тези, които виждаха красивите тъмни облаци и бяха сигурни, че те са красиви. А беше мрачно, лирично, романтично. Затова.


сряда, 29 октомври 2008 г.

11.03.08

И така значи. Мускулите му бяха вече уморени. Всеки звук дразнещо галеше мозъка му. Имаше още малко време, но нямаше какво да го прави. Остави чантата на масата. Разбута удобно настанилите се лъчи. Събуди и прахоляка в стаята. Излизайки, притвори очи. Навън бе много по-светло. И светлината не му беше удобна, и дрехите, обувките му стягаха. Хората говореха и на него не му харесваше. Той не искаше да казва нищо, а и нямаше на кого. И коли имаше по пътя. И път имаше. Малки блестящи локви. Всекидневно отъпкваните тротоари почти бяха потънали. Тъпчеха ги едни и същи хора, защото хората бяха еднакви. И все още са. Щастливото недоволство беше размило мислите на гражданина.
Вървеше си той през полето, вдишваше добре опушения въздух. Въобразяваше си. Полето беше само паркинг.


петък, 17 октомври 2008 г.

и кво?

Е хубаво, всичко е точно, измерено, до милиметри, измерили сме го, нагласили сме го. То пак ще се размести, пак ще го нагласим, ще го измерим ако трябва. И после....кво прайм...мерим, нагласяме.....и кво....?

вторник, 7 октомври 2008 г.

Better Man


Да можеш да усещаш лъчите, да ги чуваш как щъкат наoколо, въртят се в пространството и кацат върху теб. Да можеш да погледнеш небето, да му се усмихнеш и да кажеш, че си щастлив. Да можеш..да, можеш..


dedicated to a better man



сряда, 1 октомври 2008 г.

Pins


Малки смачкани трохички
с деня в бутилка заедно.
Лицата още тъй безлични
гледат малките трохички жадно.

Консервна смачкана кутийка
или свойта розова глава подритнах.
Тайни, сложени в чинийка
някога отдавна имах.


Моята снимка
Ruse, Bulgaria
skype: mihailackov mail: jay_walker@abv.bg