За мрачното, лиричното и романтичното, които бяха забравени от хората. За хората и за това, какво те виждаха. За тези, които прекарваха времето си, наблюдавайки другите. За другите, на които не им пукаше, че ги наблюдават и за тези, които наблюдаваха и не знаеха защо го правят. И за тези, които пък знаеха, обаче нищо не виждаха. За тези, които виждаха красивите тъмни облаци и бяха сигурни, че те са красиви. А беше мрачно, лирично, романтично. Затова.
четвъртък, 6 ноември 2008 г.
сряда, 29 октомври 2008 г.
11.03.08
И така значи. Мускулите му бяха вече уморени. Всеки звук дразнещо галеше мозъка му. Имаше още малко време, но нямаше какво да го прави. Остави чантата на масата. Разбута удобно настанилите се лъчи. Събуди и прахоляка в стаята. Излизайки, притвори очи. Навън бе много по-светло. И светлината не му беше удобна, и дрехите, обувките му стягаха. Хората говореха и на него не му харесваше. Той не искаше да казва нищо, а и нямаше на кого. И коли имаше по пътя. И път имаше. Малки блестящи локви. Всекидневно отъпкваните тротоари почти бяха потънали. Тъпчеха ги едни и същи хора, защото хората бяха еднакви. И все още са. Щастливото недоволство беше размило мислите на гражданина.
Вървеше си той през полето, вдишваше добре опушения въздух. Въобразяваше си. Полето беше само паркинг.
Вървеше си той през полето, вдишваше добре опушения въздух. Въобразяваше си. Полето беше само паркинг.
петък, 17 октомври 2008 г.
и кво?
Е хубаво, всичко е точно, измерено, до милиметри, измерили сме го, нагласили сме го. То пак ще се размести, пак ще го нагласим, ще го измерим ако трябва. И после....кво прайм...мерим, нагласяме.....и кво....?
вторник, 7 октомври 2008 г.
Better Man
Да можеш да усещаш лъчите, да ги чуваш как щъкат наoколо, въртят се в пространството и кацат върху теб. Да можеш да погледнеш небето, да му се усмихнеш и да кажеш, че си щастлив. Да можеш..да, можеш..
dedicated to a better man
сряда, 1 октомври 2008 г.
Pins
Малки смачкани трохички
с деня в бутилка заедно.
Лицата още тъй безлични
гледат малките трохички жадно.
Консервна смачкана кутийка
или свойта розова глава подритнах.
Тайни, сложени в чинийка
някога отдавна имах.
неделя, 20 юли 2008 г.
Сам създавайки нишката, по която има възелчета и всяко възелче е една от онези купчинки мигове, разливащи се из тялото ти и карайки те да чакаш поредното възелче. Та тая нишка сам си я създаде, сам я скъса, и сам направи възелче за да я съедини отново. Лампата погълна пушека от цигарата. Кончето падна на пода. Някой стана от масата, въздухът се раздвижи, кончето се отмести леко. Той запали друга цигара.
събота, 19 юли 2008 г.
вторник, 15 април 2008 г.
somebody else's sky
Попитал някога капките,
сълзите идвали откъде.
Тъгували заедно със локвите
в нечие друго небе.
сряда, 9 април 2008 г.
Сено
Простирал си стъпките навред сред полето,
притварял очите, слънцето гряло.
Търсил в безкрая нещото взето,
клони се клатили празно и вяло.
Стоял е под хълма,
да го докосне, не смеел.
Същност ли пълна,
просто ли плевел?
неделя, 2 март 2008 г.
Вярват хората бе, вярват. Живеят си и си вярват. Карат си кадилаците, газят си в локвите. Всичко си имат и си вярват хората. Музика си слушат, виното си пият. Лягат, стават, мислят. Смеят се, хвърлят, чупят и вярват. Летят, горят, трошат. Недоволстват, разказват, страдат. Блъскат се, карат се. И вратите отварят, затварят. И вярват. Идват, тръгват си, връщат се и забравят. Вместо да пият по бира на кея.
вторник, 26 февруари 2008 г.
Отвъд
Мисли писал върху празна страница,
не мислеше това което иска.
Мислел си за своята безсъница.
и после спрял да мисли.
Под тънки вестници е скрил
безчувствено ненужно цяло.
И цялото, и себе си затрил,
събуди се пиян върху полето голо.
понеделник, 25 февруари 2008 г.
четвъртък, 21 февруари 2008 г.
Sound of Coffee
понеделник, 4 февруари 2008 г.
петък, 1 февруари 2008 г.
вторник, 29 януари 2008 г.
понеделник, 28 януари 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
