И гледайки светлинките от лампите в далечината, отраженията им в снега през пушека от цигарата, замислих се за старите дни, изминалото време, празното пространство между сградите, доскорошните мигове, карали ме да бързам, да чувствам, да гледам и да не мога да се насладя. Розови петна оставяха мехурчетата, разхождащи се в мозъка ми, след като се спукат. Цигарата вече свършва, пък и ми стана студено. Трябва да влизам вътре. А и не е същото без дима пред погледа ми, обгръщащ целия този пейзаж. Нищо, ще има и друга цигара. Някога, някъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар