И така значи. Мускулите му бяха вече уморени. Всеки звук дразнещо галеше мозъка му. Имаше още малко време, но нямаше какво да го прави. Остави чантата на масата. Разбута удобно настанилите се лъчи. Събуди и прахоляка в стаята. Излизайки, притвори очи. Навън бе много по-светло. И светлината не му беше удобна, и дрехите, обувките му стягаха. Хората говореха и на него не му харесваше. Той не искаше да казва нищо, а и нямаше на кого. И коли имаше по пътя. И път имаше. Малки блестящи локви. Всекидневно отъпкваните тротоари почти бяха потънали. Тъпчеха ги едни и същи хора, защото хората бяха еднакви. И все още са. Щастливото недоволство беше размило мислите на гражданина.
Вървеше си той през полето, вдишваше добре опушения въздух. Въобразяваше си. Полето беше само паркинг.
сряда, 29 октомври 2008 г.
петък, 17 октомври 2008 г.
и кво?
Е хубаво, всичко е точно, измерено, до милиметри, измерили сме го, нагласили сме го. То пак ще се размести, пак ще го нагласим, ще го измерим ако трябва. И после....кво прайм...мерим, нагласяме.....и кво....?
вторник, 7 октомври 2008 г.
Better Man
Да можеш да усещаш лъчите, да ги чуваш как щъкат наoколо, въртят се в пространството и кацат върху теб. Да можеш да погледнеш небето, да му се усмихнеш и да кажеш, че си щастлив. Да можеш..да, можеш..
dedicated to a better man
сряда, 1 октомври 2008 г.
Pins
Малки смачкани трохички
с деня в бутилка заедно.
Лицата още тъй безлични
гледат малките трохички жадно.
Консервна смачкана кутийка
или свойта розова глава подритнах.
Тайни, сложени в чинийка
някога отдавна имах.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
