И така значи. Мускулите му бяха вече уморени. Всеки звук дразнещо галеше мозъка му. Имаше още малко време, но нямаше какво да го прави. Остави чантата на масата. Разбута удобно настанилите се лъчи. Събуди и прахоляка в стаята. Излизайки, притвори очи. Навън бе много по-светло. И светлината не му беше удобна, и дрехите, обувките му стягаха. Хората говореха и на него не му харесваше. Той не искаше да казва нищо, а и нямаше на кого. И коли имаше по пътя. И път имаше. Малки блестящи локви. Всекидневно отъпкваните тротоари почти бяха потънали. Тъпчеха ги едни и същи хора, защото хората бяха еднакви. И все още са. Щастливото недоволство беше размило мислите на гражданина.
Вървеше си той през полето, вдишваше добре опушения въздух. Въобразяваше си. Полето беше само паркинг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар