събота, 11 февруари 2012 г.

снежинки кат прашинки
пухени трохички
ходят си с полички
и въпреки самички
смеят се на всички
тъй отлични
но различни са горките
и самите те не знаят
колко са трагични
сред сарказтични
ако щеш комични
астрономични
сеизмични
колкото за тях самите прозаични
и драстични романтични
бяха
но дали ще си останат
господ знае
садистични
като кръгове
кармични
и в колочки
карат ги
към щастие
самички
единични ли
стотични
бяха те снежинки
кат прашинки
пухени трохички
но статични
не ще ли си останат
напротив
въпреки студа
ще се размърдат
ще покажат
своите души
мимични
и ще кажат
тъй сме всички ний
икономични
и безлични
напук на всички
норми прагматични
казаха
стопиха се митични
по тръбички
спуснаха сълзички
и отнеха
мойте спомени
пластични
и когато сетя се отново
вече са странични
някак нелогични
търкалят се трохички
от мойте мозъчни
вратички
отворени за фанатични
снежени торбички
и химични
прашени
лирични
критични
снежинки кат прашинки
астматични

пухени


типични


петък, 13 януари 2012 г.

гори от розови папури
страхуват се от ветрените бури
пустеят ли папурените ниви
розовеят ветрените бури

контури розови папури
веят ветрени крачоли
костюми с ветрени цървули
и вертолети с цъфнали сополи

сопол, костюми, розови папури
салами леко притъени
колани стегнати в съня ми
супи от увехналите гуми

сандали стъпват във трамваи
косачи режат съвестта ми
комари шибат ми шамари
и в съня си буден пак останах





какво са празните полета
с какво са пълни те
пълни ли ги някой с нещо
празни ли съвсем ще си останат
нека, викам аз, празни тъй да си стоят
нищо там да няма
та мож на някой да притрябат
окото да си поразходи
и то има нужда бе


Моята снимка
Ruse, Bulgaria
skype: mihailackov mail: jay_walker@abv.bg