снежинки кат прашинки

пухени трохички

ходят си с полички

и въпреки самички

смеят се на всички

тъй отлични

но различни са горките

и самите те не знаят

колко са трагични

сред сарказтични

ако щеш комични

астрономични

сеизмични

колкото за тях самите прозаични

и драстични романтични

бяха

но дали ще си останат

господ знае

садистични

като кръгове

кармични

и в колочки

карат ги

към щастие

самички

единични ли

стотични

бяха те снежинки

кат прашинки

пухени трохички

но статични

не ще ли си останат

напротив

въпреки студа

ще се размърдат

ще покажат

своите души

мимични

и ще кажат

тъй сме всички ний

икономични

и безлични

напук на всички

норми прагматични

казаха

стопиха се митични

по тръбички

спуснаха сълзички

и отнеха

мойте спомени

пластични

и когато сетя се отново

вече са странични

някак нелогични

търкалят се трохички

от мойте мозъчни

вратички

отворени за фанатични

снежени торбички

и химични

прашени

лирични

критични

снежинки кат прашинки

астматични

пухени

типични

гори от розови папури

страхуват се от ветрените бури

пустеят ли папурените ниви

розовеят ветрените бури

контури розови папури

веят ветрени крачоли

костюми с ветрени цървули

и вертолети с цъфнали сополи

сопол, костюми, розови папури

салами леко притъени

колани стегнати в съня ми

супи от увехналите гуми

сандали стъпват във трамваи

косачи режат съвестта ми

комари шибат ми шамари

и в съня си буден пак останах

какво са празните полета

с какво са пълни те

пълни ли ги някой с нещо

празни ли съвсем ще си останат

нека, викам аз, празни тъй да си стоят

нищо там да няма

та мож на някой да притрябат

окото да си поразходи

и то има нужда бе

Имало едно време на село две дървета. Едното го отсекли

и останало само едно. Ма то и селото не беше голямо,

доколкото помня. Баби, дядовци там, овчици, козленца и

един магазин. Друго кажи-речи нямаше. И като останало

едно дърво съвсем станало скучно. Та хванали се хората

дървета да съдят. Дърво до дърво посадили, гора да

станело. Е станало сигурно. Ма сега какво е, що е. Дали

и нея не са я изсекли. Трябва да ида да видя някой път.

То незнам автобуси има ли сега до село, навремето имаше,

сега какво е, що е..

Забравих се на гарата. Върнах се да се търся

и късмет извадих, че никой не ме бе пипнал.

Взех се и тръгнах. Тоз път пък се загубих.

Питах тоз, оня - казват не са ме виждали

скоро. Къде може да съм се дянал.

Навсякъде търсих, навсякъде рових. Накрая

се оказа, че съм бил в джоба ми. Представяш

ли си. После съм заспал. Нататък не помня.

Топъл шал на едра

шарка си бях купил

За вятър ставаше

но само лек

Топъл шал на ситна

плетка си бях купил

От вятър пазеше

от дъжд обаче не

Дъждобран тогаз

си купих даже

От дъжд ме пазеше

от буря ама не

Щастие на бучки

във кутия си бях скътал

Намерих я

и от тогаз щастлив съм все

Имаше ли смисъл

от съня на розата

Ще се събуди утре

или още тази вечер

ще се поогледа

ще се поизправи

листата си

отново ще

разпери

очите ще затвори

и ще си отиде

отегчена, тъжна

и на никой

няма да разкаже

че е плакала

дъжд че е валял

ще каже

и всеки ще повярва

След това отново

пак заспива

и сънува

и желае

дърво да беше

вместо роза

Роза всеки

иска да

си има

а дървото

никой не закача

макар че

то е

също тъй

красиво

непреклонно

понякога

зелено

понякога

от слънце

изгоряло

понякога

дори

и празно

Без листа

по свойте

клони

и без

пръст под

свойте корени

безброй

обаче спомени

подводни

безвъздушни

полети