вторник, 20 май 2014 г.

съществуването на външната реалност зависи от това вътрешният ни свят да остане непокътнат
том робинс

четвъртък, 10 януари 2013 г.


Студено беше де, честно да ви кажа. 
Момчето беше добре облечено, 
очакваше студа със свойто тяло 
през дебелия пуловер и якето 
отгоре. Ръкавиците му бяха леко 
разплетени, ама вършеха работа. 
В едната си ръка държеше букет, 
хубав, голям, с целофан отгоре. 
Пресече ЖП линията, след като се
огледа за влака. От къщата отсреща
се разнасяше песен на Павароти,
някой бая беше усилил. Кучета
лаеха от някъде наблизо. По едно
време момчето забеляза едно 
цигле да подритва кутийка от 
бира. Циглето го погледна за
миг, после пак ритна кутийката
пред себе си и продължи в 
друга посока.




събота, 11 февруари 2012 г.

снежинки кат прашинки
пухени трохички
ходят си с полички
и въпреки самички
смеят се на всички
тъй отлични
но различни са горките
и самите те не знаят
колко са трагични
сред сарказтични
ако щеш комични
астрономични
сеизмични
колкото за тях самите прозаични
и драстични романтични
бяха
но дали ще си останат
господ знае
садистични
като кръгове
кармични
и в колочки
карат ги
към щастие
самички
единични ли
стотични
бяха те снежинки
кат прашинки
пухени трохички
но статични
не ще ли си останат
напротив
въпреки студа
ще се размърдат
ще покажат
своите души
мимични
и ще кажат
тъй сме всички ний
икономични
и безлични
напук на всички
норми прагматични
казаха
стопиха се митични
по тръбички
спуснаха сълзички
и отнеха
мойте спомени
пластични
и когато сетя се отново
вече са странични
някак нелогични
търкалят се трохички
от мойте мозъчни
вратички
отворени за фанатични
снежени торбички
и химични
прашени
лирични
критични
снежинки кат прашинки
астматични

пухени


типични


петък, 13 януари 2012 г.

гори от розови папури
страхуват се от ветрените бури
пустеят ли папурените ниви
розовеят ветрените бури

контури розови папури
веят ветрени крачоли
костюми с ветрени цървули
и вертолети с цъфнали сополи

сопол, костюми, розови папури
салами леко притъени
колани стегнати в съня ми
супи от увехналите гуми

сандали стъпват във трамваи
косачи режат съвестта ми
комари шибат ми шамари
и в съня си буден пак останах





какво са празните полета
с какво са пълни те
пълни ли ги някой с нещо
празни ли съвсем ще си останат
нека, викам аз, празни тъй да си стоят
нищо там да няма
та мож на някой да притрябат
окото да си поразходи
и то има нужда бе


понеделник, 24 януари 2011 г.

Имало едно време на село две дървета. Едното го отсекли
и останало само едно. Ма то и селото не беше голямо,
доколкото помня. Баби, дядовци там, овчици, козленца и
един магазин. Друго кажи-речи нямаше. И като останало
едно дърво съвсем станало скучно. Та хванали се хората
дървета да съдят. Дърво до дърво посадили, гора да
станело. Е станало сигурно. Ма сега какво е, що е. Дали
и нея не са я изсекли. Трябва да ида да видя някой път.
То незнам автобуси има ли сега до село, навремето имаше,
сега какво е, що е..




понеделник, 12 април 2010 г.

Забравих се на гарата. Върнах се да се търся
и късмет извадих, че никой не ме бе пипнал.
Взех се и тръгнах. Тоз път пък се загубих.
Питах тоз, оня - казват не са ме виждали
скоро. Къде може да съм се дянал.
Навсякъде търсих, навсякъде рових. Накрая
се оказа, че съм бил в джоба ми. Представяш
ли си. После съм заспал. Нататък не помня.

Моята снимка
Ruse, Bulgaria
skype: mihailackov mail: jay_walker@abv.bg