За мрачното, лиричното и романтичното, които бяха забравени от хората. За хората и за това, какво те виждаха. За тези, които прекарваха времето си, наблюдавайки другите. За другите, на които не им пукаше, че ги наблюдават и за тези, които наблюдаваха и не знаеха защо го правят. И за тези, които пък знаеха, обаче нищо не виждаха. За тези, които виждаха красивите тъмни облаци и бяха сигурни, че те са красиви. А беше мрачно, лирично, романтично. Затова.
