Азь

Листопадь е човек. Аз съм листопадь. Аз съм и водопроводь. Аз съм и картинь с много цветове. И треватъ и русата кось на момчето, което видях през прозореца. Прахь под изтривалката за обувки пред вратата на всеки от вас съм пак аз. Отражениеть на клоните във реката също. Казах вече, че съм листопадь. Струята от маркучь кой си мислиш че е. Мускулните влакнь, държащи устните на намръщения чичко.

Листопадь най обичам да съм, ама зависи какво закусвам.

Когато остатъчната

дневна

светлина

облее всичко

като глазура.

Тогава.

low light

Неизречени думи

разбрани и чути.

Пътеките кални

и странните звуци.

Take time with a wounded hand

'Cause it likes to heal

Take time with a wounded hand

'Cause I like to steal

Take time with a wounded hand

'Cause it likes to heal, I like to steal

STONE TEMPLE PILOTS

Спри да мислиш или спри, за да помислиш.

Спри да мислиш или спри, за да помислиш.

Започвай изречението винаги с главна буква.

Обувай си чорапи преди да си обуеш обувките.

Яж с дясната ръка.

Оглеждай се, когато пресичаш.

Мий си зъбите редовно.

Оправяй си леглото.

Не пуши.

Не кради.

Не ругай.

Не е етично.

Не пипай дистанционното с мазни ръце.

Глади си дрехите.

Уважавай по-възрастните и ги изслушвай.

Поддържай винаги чисто работното място.

Не плюй по улиците.

Не е културно.

Не говори в час.

Носи си личната карта.

Режи си ноктите.

Посади дърво.

После го отсечи.

Направи си маса.

Отгледай си животни.

После ги убий.

Изяж ги.

После си купи вафла.

Изяж я.

И си пусни опаковката на улицата тъй грациозно, докато се оглеждаш дали някой не те е видял.

Гледай новините.

Изчисти снега пред гаража си и го изсипи пред съседния.

...

Догледай си сериала, измий си краката, чети си библията

и си гледай работата!

Разбрах колко бавно минава времето,

когато погледнах дървото пред вкъщи

и видях, че е все толкова голямо,

колкото когато бях на пет. Малко

по-изморено се люлееха клоните му,

сега прави малко по-голяма сянка,

но сякаш е все толкова голямо.

А пък аз съм станал по-голям.

Или поне така си мисля.

Тишина в подскоци

Въздух няма, не помръдва,

локви няма, не се пълнят.

Няма синьо, небеса ли няма,

шум от полъх се не чува.

Прах и пепел и жарава,

сняг и капки и потоци.

Птици клони и шубраци,

звуци, крясъци и

тишина в подскоци.

Приятен ден!

- Имам един въпрос към Вас, господине. Ще бъда много щастлив да получа отговор.

-Да, кажете. Ще се радвам да бъда полезен.

- Бих искал да Ви попитам следното - колко пъти трябва да направя една и съща грешка за да се науча как да правя нещата правилно?

- Страхувам се, че ще трябва да Ви разочаровам, защото този въпрос не влиза в моята компетенция. Страхувам се също, че ще трябва да Ви разочаровам отново, защото Вие никога няма да се научите да правите нещата правилно. Много съжалявам, господине.

- Е, благодаря Ви все пак.

- Няма защо. Съжалявам, че не успях да бъда полезен.

- О, не, напротив, много ми помогнахте! Сега остана само да си купя пистолет.

-Та аз имам пистолет, бих могъл да Ви услужа.

- О, много ще се радвам!

-Ето, заповядайте.

- Много Ви благодаря, господине. Приятен ден!

hey, man, slow down !

hey, man, slow down!

hey, man, slow down!

hey, man, slow down!

hey, man, slow down!

hey, man, slow down!

hey, man, slow down!

hey, man, slow down!

hey, man, slow down!

hey, man, slow down!

Не само по филмите

Мислех си, че така става само по филмите.

Ама не е само по филмите. На мен ми се

случи. Случи ми се да плача и ми се случва

да обичам.

Наситено сини облаци плътни.

И клоните леки клатят се вяло.

Локвите малки, реките ли мътни?

Небето бе синьо пък вече е бяло.

От суха пръст

Какво видях и какво ли не. Видях, че движат се листа и клони. Не видях, че просто въздуха се движи. Как чувах звуците от струни, но не виждах мислите на Джими. Как държеше нейната ръка и мойта, и не чувах устни да докосвам. Разбрал ли бях за жълтите треви в земята суха или видял ги бях в екрана светещ. Дали ще искам аз да съм дете, като дете съм и харесва ми така. Дали боли, когато паднеш, като падал съм и даже туй не знам. Къде са нейните коси и мойте пръсти между тях. Къде се криех като бях излъгал, даже туй не помня вече. Къде са нейните очи като заспивам вечер. Исках просто да съм сам, и ето, вече никой няма. Часовникът брои безсмислени секунди, когато цели часове минават. И ще искам още аз да видя, и още аз ще искам да открия, и още звуци аз да чуя, устни да докосна, да се скрия, да излъжа, още много пъти нейните коси красиви да докосна. От суха пръст колиба да направя и със нея да живея. И нека земята се отвори, в очите ни погледне и да каже, че не е било красиво. Красиво беше и ще бъде, докато мога въздуха да вдишвам.

Тъй красив и кратък

Изнервен кофти звук профуча между предметите в стаята. Отне му няколко секунди, за да спре и да се огледа наоколо. Стрелна се отново, обиколи още малко и изчезна в миналото, забравен от всичко и всеки. Тъй красив и кратък.

Вървял

Вървял и стигнал по-далеч от времето.

Крещял и скитал вътре себе си.

Чух че малко алчност имал си.

Загубил всичко, търсел синьото небееее

e e e eeee.....

That's why I'm easy

Та прозвуча. И мигновено в съзнанието ми изплуваха разперените й ръце, затворените й очи, и несломимата усмивка. Виждах дори цветчетата по роклята й, люлееща се с всичките си нишки в ритъма на вятъра. И пясъка, и въздуха почувствах. И ето защо.

That' s why I' m easy

I' m easy like sunday morning

That' s why I' m easy

I' m easy like sunday morning

(Faith No More)

за това , онова

За добрата воля.

За зелените треви високи.

За добрата фея.

За егото и всички негови пороци.

някога.някъде

И гледайки светлинките от лампите в далечината, отраженията им в снега през пушека от цигарата, замислих се за старите дни, изминалото време, празното пространство между сградите, доскорошните мигове, карали ме да бързам, да чувствам, да гледам и да не мога да се насладя. Розови петна оставяха мехурчетата, разхождащи се в мозъка ми, след като се спукат. Цигарата вече свършва, пък и ми стана студено. Трябва да влизам вътре. А и не е същото без дима пред погледа ми, обгръщащ целия този пейзаж. Нищо, ще има и друга цигара. Някога, някъде.