somebody else's sky

Попитал някога капките,

сълзите идвали откъде.

Тъгували заедно със локвите

в нечие друго небе.

Сено

Простирал си стъпките навред сред полето,

притварял очите, слънцето гряло.

Търсил в безкрая нещото взето,

клони се клатили празно и вяло.

Стоял е под хълма,

да го докосне, не смеел.

Същност ли пълна,

просто ли плевел?

Вярват хората бе, вярват. Живеят си и си вярват. Карат си кадилаците, газят си в локвите. Всичко си имат и си вярват хората. Музика си слушат, виното си пият. Лягат, стават, мислят. Смеят се, хвърлят, чупят и вярват. Летят, горят, трошат. Недоволстват, разказват, страдат. Блъскат се, карат се. И вратите отварят, затварят. И вярват. Идват, тръгват си, връщат се и забравят. Вместо да пият по бира на кея.

Отвъд

Мисли писал върху празна страница,

не мислеше това което иска.

Мислел си за своята безсъница.

и после спрял да мисли.

Под тънки вестници е скрил

безчувствено ненужно цяло.

И цялото, и себе си затрил,

събуди се пиян върху полето голо.

bike route begin

Sound of Coffee

Разтопено снежните полета,

изморено сухите лица.

Връщат се от някъде, където

лъчи пресичали са мръсните стъкла.

Само спомен в тенекиения мозък

остана вчерашната сянка.

"Аз съм нещо повече от камък!"

Отворих свойта малка мента

и забравих.

forcing a smile and waving goodbye