tag:blogger.com,1999:blog-51474196331907765332012-02-16T03:14:51.518-08:00unspoken words were understoodMihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.comBlogger481100tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-85028246742140800322012-02-11T07:32:00.000-08:002012-02-11T07:42:09.976-08:00снежинки кат прашинки<div>пухени трохички</div><div>ходят си с полички</div><div>и въпреки самички</div><div>смеят се на всички</div><div>тъй отлични</div><div>но различни са горките</div><div>и самите те не знаят</div><div>колко са трагични</div><div>сред сарказтични</div><div>ако щеш комични</div><div>астрономични</div><div>сеизмични</div><div>колкото за тях самите прозаични</div><div>и драстични романтични</div><div>бяха</div><div>но дали ще си останат</div><div>господ знае</div><div>садистични</div><div>като кръгове</div><div>кармични</div><div>и в колочки</div><div>карат ги</div><div>към щастие</div><div>самички</div><div>единични ли</div><div>стотични</div><div>бяха те снежинки</div><div>кат прашинки</div><div>пухени трохички</div><div>но статични</div><div>не ще ли си останат</div><div>напротив</div><div>въпреки студа</div><div>ще се размърдат</div><div>ще покажат</div><div>своите души</div><div>мимични</div><div>и ще кажат</div><div>тъй сме всички ний</div><div>икономични</div><div>и безлични</div><div>напук на всички</div><div>норми прагматични</div><div>казаха</div><div>стопиха се митични</div><div>по тръбички</div><div>спуснаха сълзички</div><div>и отнеха</div><div>мойте спомени</div><div>пластични</div><div>и когато сетя се отново</div><div>вече са странични</div><div>някак нелогични</div><div>търкалят се трохички</div><div>от мойте мозъчни </div><div>вратички</div><div>отворени за фанатични</div><div>снежени торбички</div><div>и химични</div><div>прашени</div><div>лирични</div><div>критични</div><div>снежинки кат прашинки</div><div>астматични</div><div><br /></div><div>пухени</div><div><br /></div><div><br /></div><div>типични</div><div><br /></div><div><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-8502824674214080032?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-27608829436704728442012-01-13T06:00:00.002-08:002012-01-13T06:01:03.671-08:00<div>гори от розови папури</div><div>страхуват се от ветрените бури</div><div>пустеят ли папурените ниви</div><div>розовеят ветрените бури</div><div><br /></div><div>контури розови папури</div><div>веят ветрени крачоли</div><div>костюми с ветрени цървули</div><div>и вертолети с цъфнали сополи</div><div><br /></div><div>сопол, костюми, розови папури</div><div>салами леко притъени</div><div>колани стегнати в съня ми</div><div>супи от увехналите гуми</div><div><br /></div><div>сандали стъпват във трамваи</div><div>косачи режат съвестта ми</div><div>комари шибат ми шамари</div><div>и в съня си буден пак останах</div><div><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-2760882943670472844?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-42826044771760669562012-01-13T06:00:00.001-08:002012-01-13T06:03:11.129-08:00<div><div>какво са празните полета</div><div>с какво са пълни те</div><div>пълни ли ги някой с нещо</div><div>празни ли съвсем ще си останат</div><div>нека, викам аз, празни тъй да си стоят</div><div>нищо там да няма</div><div>та мож на някой да притрябат</div><div>окото да си поразходи</div><div>и то има нужда бе</div></div><div><br /></div><div><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-4282604477176066956?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-16681386670899115422011-01-24T11:53:00.000-08:002012-01-16T08:26:54.072-08:00<div><div><span>Имало едно време на село две дървета. Едното го отсекли</span></div><div><span>и останало само едно. Ма то и селото не беше голямо,</span></div><div><span>доколкото помня. Баби, дядовци там, овчици, козленца и</span></div><div><span>един магазин. Друго кажи-речи нямаше. И като останало</span></div><div><span>едно дърво съвсем станало скучно. Та хванали се хората</span></div><div><span>дървета да съдят. Дърво до дърво посадили, гора да</span></div><div><span>станело. Е станало сигурно. Ма сега какво е, що е. Дали</span></div><div><span>и нея не са я изсекли. Трябва да ида да видя някой път.</span></div><div><span>То незнам автобуси има ли сега до село, навремето имаше,</span></div><div><span>сега какво е, що е..</span></div></div><div><span><br /></span></div><div><br /></div><div style="text-align: right;"><br /></div><div><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-1668138667089911542?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-79369840109504325012010-04-12T15:12:00.000-07:002012-01-13T06:03:50.499-08:00<div style="text-align: left;"><span ><div>Забравих се на гарата. Върнах се да се търся</div><div>и късмет извадих, че никой не ме бе пипнал.</div><div>Взех се и тръгнах. Тоз път пък се загубих.</div><div>Питах тоз, оня - казват не са ме виждали</div><div>скоро. Къде може да съм се дянал.</div><div>Навсякъде търсих, навсякъде рових. Накрая</div><div>се оказа, че съм бил в джоба ми. Представяш</div><div>ли си. После съм заспал. Нататък не помня.</div><div><br /></div></span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-7936984010950432501?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-47330990607294639072010-02-17T14:17:00.000-08:002011-07-20T07:51:40.765-07:00<div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Топъл шал на едра</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >шарка си бях купил</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >За вятър ставаше</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >но само лек</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Топъл шал на ситна</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >плетка си бях купил</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >От вятър пазеше</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >от дъжд обаче не</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Дъждобран тогаз</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >си купих даже</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >От дъжд ме пазеше</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >от буря ама не</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Щастие на бучки</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >във кутия си бях скътал</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Намерих я</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >и от тогаз щастлив съм все</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-4733099060729463907?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-86140405072976680122010-02-13T17:05:00.000-08:002011-07-20T07:55:43.876-07:00<div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span"><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">Имаше ли смисъл</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">от съня на розата</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">Ще се събуди утре</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">или още тази вечер</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">ще се поогледа</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">ще се поизправи</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">листата си</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">отново ще</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">разпери</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">очите ще затвори</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">и ще си отиде</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">отегчена, тъжна</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">и на никой</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">няма да разкаже</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">че е плакала</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">дъжд че е валял</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">ще каже</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">и всеки ще повярва</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">След това отново</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">пак заспива</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">и сънува</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">и желае</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">дърво да беше</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">вместо роза</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">Роза всеки</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">иска да</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">си има</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">а дървото</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">никой не закача</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">макар че</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">то е</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">също тъй</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">красиво</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">непреклонно</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">понякога</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">зелено</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">понякога</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">от слънце</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">изгоряло</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">понякога</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">дори </span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">и празно</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">Без листа</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">по свойте</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">клони</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">и без</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">пръст под</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">свойте корени</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span"><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">безброй</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">обаче спомени</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span"><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">подводни</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">безвъздушни</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">полети</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span"><br /></span></div><div style="text-align: left;"><i><span class="Apple-style-span" style="font-family:georgia;"><br /></span></i></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-8614040507297668012?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-72313126414160205262010-02-11T04:19:00.000-08:002012-01-13T06:04:39.999-08:00<div style="text-align: left;"><div>Two apples</div><div>falling on the ground</div><div>Two apples</div><div>rolling on the road</div><div><br /></div><div>Two snails</div><div>are making challenge</div><div>Two heads</div><div>are banging hard</div><div><br /></div><div>Two mouths</div><div>are trying hard</div><div>Two mouths</div><div>to scream and shout</div><div><br /></div><div>Why did you break down</div><div>our funny game</div><div>I'm never gonna play</div><div>with you again</div><div><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-7231312641416020526?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-21444987073748636772010-01-21T04:35:00.000-08:002012-01-13T06:06:11.464-08:00<div style="text-align: left;"><div>Every milimeter of its skin</div><div>is ready to begin</div><div>to sing a song about the wind.</div><div><br /></div><div>Every milimeter of its skin</div><div>is ready to begin</div><div>to take a trip to the river Nile.</div><div><br /></div><div>Try to swing</div><div>and find a wing</div><div>take a trip</div><div>and try to blink</div><div>Every milimeter of its skin</div><div>is ready to begin</div><div>to jump around and also swim.</div><div><br /></div><div>Every milimeter of its skin</div><div>is ready to begin</div><div>to catch the sun and hold the gin.</div><div><br /></div><div>Try to think</div><div>and try to ding</div><div>try to ring</div><div>and than come in</div><div><br /></div><div><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-2144498707374863677?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-69315891863209140912009-11-24T10:53:00.000-08:002011-07-20T07:56:37.765-07:00Азь<div style="text-align: center;"><i> </i></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Листопадь е човек. Аз съм листопадь. Аз съм и водопроводь. Аз съм и картинь с много цветове. И треватъ и русата кось на момчето, което видях през прозореца. Прахь под изтривалката за обувки пред вратата на всеки от вас съм пак аз. Отражениеть на клоните във реката също. Казах вече, че съм листопадь. Струята от маркучь кой си мислиш че е. Мускулните влакнь, държащи устните на намръщения чичко. </span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Листопадь най обичам да съм, ама зависи какво закусвам.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><i><br /></i></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-6931589186320914091?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-48665996135424425152009-10-12T16:53:00.000-07:002011-07-21T04:34:15.897-07:00<div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Когато остатъчната</div><div style="text-align: left;"> дневна</div><div style="text-align: left;"> светлина</div><div style="text-align: left;"> облее всичко</div><div style="text-align: left;"> като глазура.</div><div style="text-align: left;">Тогава.</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><i><br /></i></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-4866599613542442515?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-68569701580681064192009-09-23T01:23:00.001-07:002011-07-20T07:57:25.449-07:00low light<div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">Неизречени думи</span></div><div style="text-align: left;">разбрани и чути.</div><div style="text-align: left;">Пътеките кални</div><div style="text-align: left;">и странните звуци.</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><i><br /></i></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-6856970158068106419?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-83191809444076275762009-09-18T14:24:00.000-07:002011-07-20T07:58:39.411-07:00<div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span"><b><i><br /></i></b></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span"><b><i>Take time with a wounded hand</i></b></span></div><span class="Apple-style-span"><div style="text-align: left; "><span class="Apple-style-span"><b><i>'Cause it likes to heal</i></b></span></div><div style="text-align: left; "><span class="Apple-style-span"><b><i>Take time with a wounded hand</i></b></span></div><div style="text-align: left; "><span class="Apple-style-span"><b><i>'Cause I like to steal</i></b></span></div><div style="text-align: left; "><span class="Apple-style-span"><b><i>Take time with a wounded hand</i></b></span></div><div style="text-align: left; "><span class="Apple-style-span"><b><i>'Cause it likes to heal, I like to steal</i></b></span></div><div style="text-align: left; "><span class="Apple-style-span"><b><i><br /></i></b></span></div><div style="text-align: center; "> </div><div style="text-align: left; "> <span class="Apple-style-span"><b><i>STONE TEMPLE PILOTS</i></b></span></div><div style="text-align: left; "><span class="Apple-style-span"><b><i><br /></i></b></span></div><div style="text-align: left;"><b><i><br /></i></b></div></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-8319180944407627576?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-37984071726193560782009-07-31T10:44:00.000-07:002011-07-20T07:59:21.192-07:00Спри да мислиш или спри, за да помислиш.<div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Спри да мислиш или спри, за да помислиш.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Започвай изречението винаги с главна буква.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Обувай си чорапи преди да си обуеш обувките.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Яж с дясната ръка.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Оглеждай се, когато пресичаш.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Мий си зъбите редовно.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Оправяй си леглото.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Не пуши.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Не кради.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Не ругай.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Не е етично.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Не пипай дистанционното с мазни ръце.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Глади си дрехите.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Уважавай по-възрастните и ги изслушвай.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Поддържай винаги чисто работното място.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Не плюй по улиците.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Не е културно.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Не говори в час.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Носи си личната карта.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Режи си ноктите.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Посади дърво.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >После го отсечи.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Направи си маса.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Отгледай си животни.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >После ги убий.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Изяж ги.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >После си купи вафла.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Изяж я.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >И си пусни опаковката на улицата тъй грациозно, докато се оглеждаш дали някой не те е видял.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Гледай новините.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Изчисти снега пред гаража си и го изсипи пред съседния.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >...</span></div><div><span class="Apple-style-span" ><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" >Догледай си сериала, измий си краката, чети си библията</span></div><div style="text-align: left;"> <b><span class="Apple-style-span" style="font-family:arial;" >и си гледай работата!</span></b></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" style="font-family:arial;" ><b><br /></b></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" style="font-family:arial;"><b><br /></b></span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-3798407172619356078?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-44859658999320876382009-07-24T05:31:00.001-07:002011-07-20T08:00:32.345-07:00<div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span"><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span"> Разбрах колко бавно минава времето, </span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">когато погледнах дървото пред вкъщи</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">и видях, че е все толкова голямо, </span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">колкото когато бях на пет. Малко </span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">по-изморено се люлееха клоните му,</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">сега прави малко по-голяма сянка, </span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">но сякаш е все толкова голямо. </span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">А пък аз съм станал по-голям. </span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">Или поне така си мисля.</span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span"><br /></span></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-4485965899932087638?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-7940878225024710812009-07-20T02:12:00.000-07:002011-07-21T05:03:20.731-07:00Тишина в подскоци<div style="text-align: left;"><p class="MsoNormal" style="margin-bottom: 0.0001pt; line-height: normal; "></p><p class="MsoNormal" style="margin-bottom: 0.0001pt; line-height: normal; "></p><p class="MsoNormal" style="margin-bottom: 0.0001pt; line-height: normal; "></p><p class="MsoNormal" style="margin-bottom:0in;margin-bottom:.0001pt;line-height: normal"><i><span class="Apple-style-span"><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman";mso-bidi-font-family: Arial;color:black;mso-bidi-font-weight:bold;mso-bidi-font-style:italic">Въздух няма, не помръдва,</span><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman"; mso-bidi-font-family:Arial;color:black"><o:p></o:p></span></span></i></p> <p class="MsoNormal" style="margin-bottom:0in;margin-bottom:.0001pt;line-height: normal"><i><span class="Apple-style-span"><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman";mso-bidi-font-family: Arial;color:black;mso-bidi-font-weight:bold;mso-bidi-font-style:italic">локви няма, не се пълнят.</span><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman"; mso-bidi-font-family:Arial;color:black"><o:p></o:p></span></span></i></p> <p class="MsoNormal" style="margin-bottom:0in;margin-bottom:.0001pt;line-height: normal"><i><span class="Apple-style-span"><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman";mso-bidi-font-family: Arial;color:black;mso-bidi-font-weight:bold;mso-bidi-font-style:italic">Няма синьо, небеса ли няма,</span><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman"; mso-bidi-font-family:Arial;color:black"><o:p></o:p></span></span></i></p> <p class="MsoNormal" style="margin-bottom:0in;margin-bottom:.0001pt;line-height: normal"><i><span class="Apple-style-span"><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman";mso-bidi-font-family: Arial;color:black;mso-bidi-font-weight:bold;mso-bidi-font-style:italic">шум от полъх се не чува.</span><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman"; mso-bidi-font-family:Arial;color:black"><o:p></o:p></span></span></i></p> <p class="MsoNormal" style="margin-bottom:0in;margin-bottom:.0001pt;line-height: normal"><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman";mso-bidi-font-family: Arial;color:black"><o:p><i> </i></o:p></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin-bottom:0in;margin-bottom:.0001pt;line-height: normal"><i><span class="Apple-style-span"><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman";mso-bidi-font-family: Arial;color:black;mso-bidi-font-weight:bold;mso-bidi-font-style:italic">Прах и пепел и жарава,</span><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman"; mso-bidi-font-family:Arial;color:black"><o:p></o:p></span></span></i></p> <p class="MsoNormal" style="margin-bottom:0in;margin-bottom:.0001pt;line-height: normal"><i><span class="Apple-style-span"><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman";mso-bidi-font-family: Arial;color:black;mso-bidi-font-weight:bold;mso-bidi-font-style:italic">сняг и капки и потоци.</span><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman"; mso-bidi-font-family:Arial;color:black"><o:p></o:p></span></span></i></p> <p class="MsoNormal" style="margin-bottom:0in;margin-bottom:.0001pt;line-height: normal"><i><span class="Apple-style-span"><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman";mso-bidi-font-family: Arial;color:black;mso-bidi-font-weight:bold;mso-bidi-font-style:italic">Птици клони и шубраци,</span><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman"; mso-bidi-font-family:Arial;color:black"><o:p></o:p></span></span></i></p> <p class="MsoNormal" style="margin-bottom:0in;margin-bottom:.0001pt;line-height: normal"><i><span class="Apple-style-span"><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman";mso-bidi-font-family: Arial;color:black;mso-bidi-font-weight:bold;mso-bidi-font-style:italic">звуци, крясъци и</span><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman"; mso-bidi-font-family:Arial;color:black"><o:p></o:p></span></span></i></p> <p class="MsoNormal" style="margin-bottom:0in;margin-bottom:.0001pt;line-height: normal"><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman";mso-bidi-font-family: Arial;color:black"><o:p><i> </i></o:p></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin-bottom:0in;margin-bottom:.0001pt;line-height: normal"><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman";mso-bidi-font-family: Arial;color:black;mso-bidi-font-weight:bold;mso-bidi-font-style:italic"><i>тишина в подскоци.</i></span><span style="mso-fareast-font-family:"Times New Roman"; mso-bidi-font-family:Arial;color:black"><o:p></o:p></span></p><p></p> <p class="MsoNormal" style="margin-bottom: 0.0001pt; line-height: normal; "><span style="font-family:"Arial","sans-serif";mso-fareast-font-family: "Times New Roman";color:black"><o:p> </o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="font-family: Arial, sans-serif; "><o:p> </o:p></span></p><p></p><p></p></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-794087822502471081?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-73945296719875059222009-06-16T14:45:00.000-07:002011-07-21T04:40:11.520-07:00Приятен ден!<div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">- Имам един въпрос към Вас, господине. Ще бъда много щастлив да получа отговор.</div><div style="text-align: center;">-Да, кажете. Ще се радвам да бъда полезен.</div><div style="text-align: center;">- Бих искал да Ви попитам следното - колко пъти трябва да направя една и съща грешка за да се науча как да правя нещата правилно?</div><div style="text-align: center;">- Страхувам се, че ще трябва да Ви разочаровам, защото този въпрос не влиза в моята компетенция. Страхувам се също, че ще трябва да Ви разочаровам отново, защото Вие никога няма да се научите да правите нещата правилно. Много съжалявам, господине.</div><div style="text-align: center;">- Е, благодаря Ви все пак. </div><div style="text-align: center;">- Няма защо. Съжалявам, че не успях да бъда полезен.</div><div style="text-align: center;">- О, не, напротив, много ми помогнахте! Сега остана само да си купя пистолет.</div><div style="text-align: center;">-Та аз имам пистолет, бих могъл да Ви услужа.</div><div style="text-align: center;">- О, много ще се радвам!</div><div style="text-align: center;">-Ето, заповядайте.</div><div style="text-align: center;">- Много Ви благодаря, господине. Приятен ден!</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;"><i><br /></i></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-7394529671987505922?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-26575913295461412912009-04-19T12:18:00.000-07:002011-07-21T04:40:26.012-07:00hey, man, slow down !<div style="text-align: center;"><span class="Apple-style-span"><br /></span></div><div style="text-align: center;"><span class="Apple-style-span">hey, man, slow down!<br /></span></div><div style="text-align: center;"><span class="Apple-style-span">hey, man, slow down!</span></div><div style="text-align: center;"><span class="Apple-style-span">hey, man, slow down!</span></div><div style="text-align: center;"><span class="Apple-style-span">hey, man, slow down!</span></div><div style="text-align: center;"><span class="Apple-style-span">hey, man, slow down!</span></div><div style="text-align: center;"><span class="Apple-style-span">hey, man, slow down!</span></div><div style="text-align: center;"><span class="Apple-style-span">hey, man, slow down!</span></div><div style="text-align: center;"><span class="Apple-style-span">hey, man, slow down!</span></div><div style="text-align: center;"><span class="Apple-style-span">hey, man, slow down!</span></div><div style="text-align: center;"><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-2657591329546141291?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-18703552881562019352009-03-31T21:40:00.000-07:002011-07-21T04:41:10.572-07:00Не само по филмите<div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left; ">Мислех си, че така става само по филмите.</div><div style="text-align: left; ">Ама не е само по филмите. На мен ми се </div><div style="text-align: left; ">случи. Случи ми се да плача и ми се случва</div><div style="text-align: left; ">да обичам.<br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-1870355288156201935?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-10662349661477492522009-03-09T23:33:00.000-07:002011-07-21T04:42:07.964-07:00<div style="text-align: center; "><br /></div><div style="text-align: left;">Наситено сини облаци плътни.</div><div style="text-align: left;">И клоните леки клатят се вяло.</div><div style="text-align: left;">Локвите малки, реките ли мътни?</div><div style="text-align: left;">Небето бе синьо пък вече е бяло.</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-1066234966147749252?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-77653438196233099612009-02-22T17:28:00.000-08:002011-07-21T04:42:58.752-07:00От суха пръст<div style="text-align: center; "><div style="text-align: left;"><i><br /></i></div><div style="text-align: left;">Какво видях и какво ли не. Видях, че движат се листа и клони. Не видях, че просто въздуха се движи. Как чувах звуците от струни, но не виждах мислите на Джими. Как държеше нейната ръка и мойта, и не чувах устни да докосвам. Разбрал ли бях за жълтите треви в земята суха или видял ги бях в екрана светещ. Дали ще искам аз да съм дете, като дете съм и харесва ми така. Дали боли, когато паднеш, като падал съм и даже туй не знам. Къде са нейните коси и мойте пръсти между тях. Къде се криех като бях излъгал, даже туй не помня вече. Къде са нейните очи като заспивам вечер. Исках просто да съм сам, и ето, вече никой няма. Часовникът брои безсмислени секунди, когато цели часове минават. И ще искам още аз да видя, и още аз ще искам да открия, и още звуци аз да чуя, устни да докосна, да се скрия, да излъжа, още много пъти нейните коси красиви да докосна. От суха пръст колиба да направя и със нея да живея. И нека земята се отвори, в очите ни погледне и да каже, че не е било красиво. Красиво беше и ще бъде, докато мога въздуха да вдишвам.</div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-7765343819623309961?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-71126206661202625032009-02-21T16:39:00.000-08:002011-07-21T04:43:23.182-07:00Тъй красив и кратък<div style="text-align: center; "><div style="text-align: left;"><i><br /></i></div><div style="text-align: left;">Изнервен кофти звук профуча между предметите в стаята. Отне му няколко секунди, за да спре и да се огледа наоколо. Стрелна се отново, обиколи още малко и изчезна в миналото, забравен от всичко и всеки. Тъй красив и кратък.</div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-7112620666120262503?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-27493424891678770722009-02-01T12:50:00.000-08:002011-07-21T04:43:46.044-07:00Вървял<div style="text-align: center; "><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Вървял и стигнал по-далеч от времето.</div><div style="text-align: left;">Крещял и скитал вътре себе си.</div><div style="text-align: left;">Чух че малко алчност имал си.</div><div style="text-align: left;">Загубил всичко, търсел синьото небееее</div><div style="text-align: left;">e e e eeee.....</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-2749342489167877072?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-58883177205648869802009-01-23T16:51:00.000-08:002011-07-21T04:44:20.674-07:00That's why I'm easy<div align="center"></div><div align="center"></div><div align="center"></div><div align="center"></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em> </div><div align="center"><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Та прозвуча. И мигновено в съзнанието ми изплуваха разперените й ръце, затворените й очи, и несломимата усмивка. Виждах дори цветчетата по роклята й, люлееща се с всичките си нишки в ритъма на вятъра. И пясъка, и въздуха почувствах. И ето защо.</div><em><br /></em></div><div align="center"><em></em> </div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em>That' s why I' m easy</em></div><div align="center"><em>I' m easy like sunday morning</em></div><div align="center"><em>That' s why I' m easy</em></div><div align="center"><em>I' m easy like sunday morning<br /><br /></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><span style="font-size:78%;"><em>(Faith No More)<br /><br /><br /></em></span></div><div align="center"><em><span style="font-size:78%;"></span></em> </div><div align="center"> </div><div align="center"><em><span style="font-size:78%;"></span></em></div><div align="center"><em><span style="font-size:78%;"></span></em></div><div align="center"><em><span style="font-size:78%;"></span></em></div><div align="center"><em><span style="font-size:78%;"></span></em></div><div align="center"><em><span style="font-size:78%;"></span></em></div><div align="center"><em><span style="font-size:78%;"></span></em></div><div align="center"></div><div align="center"><em><span style="font-size:78%;"></span></em></div><div align="center"><em><span style="font-size:78%;"></span></em></div><div align="center"></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-5888317720564886980?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-15461488124015183712009-01-22T04:09:00.000-08:002011-07-21T04:44:52.629-07:00за това , онова<div style="text-align: center; "><div style="text-align: left;"><i><br /></i></div><div style="text-align: left;">За добрата воля.</div></div><div style="text-align: left;">За зелените треви високи.</div><div style="text-align: left;">За добрата фея.</div><div style="text-align: left;">За егото и всички негови пороци.</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-1546148812401518371?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-68520451979803678192009-01-12T14:17:00.000-08:002011-07-21T04:45:49.710-07:00някога.някъде<div style="text-align: center; "><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">И гледайки светлинките от лампите в далечината, отраженията им в снега през пушека от цигарата, замислих се за старите дни, изминалото време, празното пространство между сградите, доскорошните мигове, карали ме да бързам, да чувствам, да гледам и да не мога да се насладя. Розови петна оставяха мехурчетата, разхождащи се в мозъка ми, след като се спукат. Цигарата вече свършва, пък и ми стана студено. Трябва да влизам вътре. А и не е същото без дима пред погледа ми, обгръщащ целия този пейзаж. Нищо, ще има и друга цигара. Някога, някъде.</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-6852045197980367819?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-7941057165688777812008-11-06T00:44:00.000-08:002011-07-21T04:46:37.559-07:00мрачно - лирично - романтично<div style="text-align: center;"><div style="text-align: left;">За мрачното, лиричното и романтичното, които бяха забравени от хората. За хората и за това, какво те виждаха. За тези, които прекарваха времето си, наблюдавайки другите. За другите, на които не им пукаше, че ги наблюдават и за тези, които наблюдаваха и не знаеха защо го правят. И за тези, които пък знаеха, обаче нищо не виждаха. За тези, които виждаха красивите тъмни облаци и бяха сигурни, че те са красиви. А беше мрачно, лирично, романтично. Затова.</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div></div><em></em><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-794105716568877781?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-55234856378892495602008-10-29T00:48:00.000-07:002011-07-21T04:48:00.582-07:0011.03.08И така значи. Мускулите му бяха вече уморени. Всеки звук дразнещо галеше мозъка му. Имаше още малко време, но нямаше какво да го прави. Остави чантата на масата. Разбута удобно настанилите се лъчи. Събуди и прахоляка в стаята. Излизайки, притвори очи. Навън бе много по-светло. И светлината не му беше удобна, и дрехите, обувките му стягаха. Хората говореха и на него не му харесваше. Той не искаше да казва нищо, а и нямаше на кого. И коли имаше по пътя. И път имаше. Малки блестящи локви. Всекидневно отъпкваните тротоари почти бяха потънали. Тъпчеха ги едни и същи хора, защото хората бяха еднакви. И все още са. Щастливото недоволство беше размило мислите на гражданина.<br />Вървеше си той през полето, вдишваше добре опушения въздух. Въобразяваше си. Полето беше само паркинг.<br /><br /><br /><em></em><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-5523485637889249560?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-53773680126984867512008-10-17T05:01:00.000-07:002009-01-23T17:05:25.605-08:00и кво?Е хубаво, всичко е точно, измерено, до милиметри, измерили сме го, нагласили сме го. То пак ще се размести, пак ще го нагласим, ще го измерим ако трябва. И после....кво прайм...мерим, нагласяме.....и кво....?<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-5377368012698486751?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-27993727842792234322008-10-07T07:26:00.000-07:002011-07-21T04:48:45.724-07:00Better Man<div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><br /><div style="text-align: left;">Да можеш да усещаш лъчите, да ги чуваш как щъкат наoколо, въртят се в пространството и кацат върху теб. Да можеш да погледнеш небето, да му се усмихнеш и да кажеш, че си щастлив. Да можеш..да, можеш..</div><br /><br /><div style="text-align: justify;"><div style="text-align: center;"><em> <span style="font-weight: bold;">dedicated to a better man<br /></span></em></div><em></em></div><div style="text-align: justify;"><em></em><br /><em></em></div><em><br /><br /></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"></div><div align="center"><em></em></div><p><em></em></p><p></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-2799372784279223432?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-3278536569094554142008-10-01T13:09:00.000-07:002011-07-21T04:49:44.129-07:00Pins<div style="text-align: center;"><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Малки смачкани трохички</div><div style="text-align: left;"><span>с деня в бутилка заедно.</span></div><div style="text-align: left;">Лицата още тъй безлични</div><div style="text-align: left;"><span>гледат малките трохички жадно.</span></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Консервна смачкана кутийка</div><div style="text-align: left;"><span>или свойта розова глава подритнах.</span></div><div style="text-align: left;">Тайни, сложени в чинийка</div><div style="text-align: left;"><span>някога отдавна имах.</span></div><span><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div></span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-327853656909455414?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-89007785749899648412008-07-20T14:02:00.000-07:002011-07-21T04:50:08.092-07:00<div style="text-align: center;"><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Сам създавайки нишката, по която има възелчета и всяко възелче е една от онези купчинки мигове, разливащи се из тялото ти и карайки те да чакаш поредното възелче. Та тая нишка сам си я създаде, сам я скъса, и сам направи възелче за да я съедини отново. Лампата погълна пушека от цигарата. Кончето падна на пода. Някой стана от масата, въздухът се раздвижи, кончето се отмести леко. Той запали друга цигара.</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-8900778574989964841?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-70616793123750851912008-07-19T16:14:00.000-07:002011-07-21T04:51:19.838-07:00<div style="text-align: center;"><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Искайки да чувства,</div><div style="text-align: left;"><span>неможейки да мисли.</span></div><div style="text-align: left;">Гонели го мисли,</div><div style="text-align: left;"><span>настигнали го чувства.</span></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Постъпил ли е грешно,</div><div style="text-align: left;"><span>продължавал да се чуди.</span></div><div style="text-align: left;">Друсал ли се с нещо</div><div style="text-align: left;"><span>или просто се лекувал.</span></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-7061679312375085191?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-16242097745808321092008-04-15T13:23:00.000-07:002011-07-21T04:51:56.291-07:00somebody else's sky<a href="http://2.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/SAUQIVhlCLI/AAAAAAAAAC4/JyvGMVVOvks/s1600-h/F1000028.jpg" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer;" src="http://2.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/SAUQIVhlCLI/AAAAAAAAAC4/JyvGMVVOvks/s320/F1000028.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5189571881017346226" border="0" /></a><br /><div style="text-align: center;"><div style="text-align: left;">Попитал някога капките,</div><div style="text-align: left;">сълзите идвали откъде.</div><div style="text-align: left;"><span>Тъгували заедно със локвите</span></div><div style="text-align: left;">в нечие друго небе.</div><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-1624209774580832109?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-10491360699760164932008-04-09T07:25:00.000-07:002011-07-21T04:52:56.050-07:00Сено<div style="text-align: center;"><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Простирал си стъпките навред сред полето,</div><div style="text-align: left;"><span>притварял очите, слънцето гряло.</span></div><div style="text-align: left;">Търсил в безкрая нещото взето,</div><div style="text-align: left;"><span>клони се клатили празно и вяло.</span></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Стоял е под хълма,</div><div style="text-align: left;"><span>да го докосне, не смеел.</span></div><div style="text-align: left;">Същност ли пълна,</div><div style="text-align: left;"><span>просто ли плевел?</span></div><span><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div></span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-1049136069976016493?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-53718565334647308322008-03-02T13:46:00.000-08:002011-07-21T04:54:17.973-07:00<a href="http://3.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/R8slT63exjI/AAAAAAAAACg/IlvTA3Fk3NA/s1600-h/Untitled-1.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5173269621114848818" style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center;" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/R8slT63exjI/AAAAAAAAACg/IlvTA3Fk3NA/s400/Untitled-1.jpg" border="0" /></a><br /><a href="http://2.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/R8slCq3exiI/AAAAAAAAACY/a9L3PC891-8/s1600-h/Untitled-1.jpg"></a><div align="center"><div style="text-align: left;">Вярват хората бе, вярват. Живеят си и си вярват. Карат си кадилаците, газят си в локвите. Всичко си имат и си вярват хората. Музика си слушат, виното си пият. Лягат, стават, мислят. Смеят се, хвърлят, чупят и вярват. Летят, горят, трошат. Недоволстват, разказват, страдат. Блъскат се, карат се. И вратите отварят, затварят. И вярват. Идват, тръгват си, връщат се и забравят. Вместо да пият по бира на кея.</div><br /><br /></div><div></div><div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-5371856533464730832?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-71148077086584932892008-02-26T13:45:00.000-08:002011-07-21T04:54:48.703-07:00Отвъд<div align="center"><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Мисли писал върху празна страница,</div><div style="text-align: left;">не мислеше това което иска.</div><div style="text-align: left;">Мислел си за своята безсъница.</div><div style="text-align: left;"> и после спрял да мисли.</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Под тънки вестници е скрил</div><div style="text-align: left;">безчувствено ненужно цяло.</div><div style="text-align: left;">И цялото, и себе си затрил,</div><div style="text-align: left;">събуди се пиян върху полето голо.</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-7114807708658493289?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-65021844553219598482008-02-25T12:02:00.001-08:002008-02-25T12:03:39.093-08:00<div align="center"><strong><i><br /><br />bike route begin<br /><br /><br /></i></strong></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-6502184455321959848?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-49272402630970432202008-02-21T13:19:00.000-08:002011-07-21T04:56:29.403-07:00Sound of Coffee<a href="http://3.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/R73u8wDYnnI/AAAAAAAAABM/zNabJhaCOjE/s1600-h/F1010006.jpg" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><br /><br /></a><div style="text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/R73u8wDYnnI/AAAAAAAAABM/zNabJhaCOjE/s1600-h/F1010006.jpg" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><span class="Apple-style-span" style="color: rgb(0, 0, 0); -webkit-text-decorations-in-effect: none; "></span></a><a href="http://3.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/R73u8wDYnnI/AAAAAAAAABM/zNabJhaCOjE/s1600-h/F1010006.jpg" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><img src="http://3.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/R73u8wDYnnI/AAAAAAAAABM/zNabJhaCOjE/s400/F1010006.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5169550674749857394" /></a></div><br /><i><br /></i><div align="center" style="display: inline !important; ">Разтопено снежните полета,</div><div><div align="center" style="display: inline !important; ">изморено сухите лица.</div></div><div><div align="center" style="display: inline !important; ">Връщат се от някъде, където</div></div><div><div align="center" style="display: inline !important; ">лъчи пресичали са мръсните стъкла.</div><div align="center"><div style="text-align: left;"><br /></div></div><div align="center" style="display: inline !important; ">Само спомен в тенекиения мозък</div></div><div><div align="center" style="display: inline !important; ">остана вчерашната сянка.</div></div><div><div align="center" style="display: inline !important; ">"Аз съм нещо повече от камък!"</div></div><div><div align="center" style="display: inline !important; ">Отворих свойта малка мента</div><div align="center" style="text-align: left;"><br /></div><br />и забравих.<i><br /><br /></i></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-4927240263097043220?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-2716788753061737282008-02-04T12:10:00.000-08:002008-02-25T11:59:20.866-08:00<div><span><br /><div align="center"><br /><br /><strong><i>forcing a smile and waving goodbye</i></strong><br /></div><br /><br /><br /></span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-271678875306173728?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-83305436034507428952008-02-01T13:33:00.000-08:002011-07-21T04:57:07.844-07:00<div align="center"><br /><br /><div style="text-align: left;">Лъчите говорят за старата зима,</div><div style="text-align: left;">птици се реят ли, пеят.</div><div style="text-align: left;">Колата по пътя отмина,</div><div style="text-align: left;">и шумът си отиде със нея.</div><br /><br /><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-8330543603450742895?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-81922998696202256202008-01-29T12:33:00.001-08:002008-01-29T12:36:43.257-08:00<div style="text-align: center;"><br /><br />....терминатора счупи още една от незначителните си метални костички.<br />Китката му все още се движи.<br /><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-8192299869620225620?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-86616483612578188112008-01-28T06:04:00.000-08:002008-02-25T12:02:10.954-08:00<div><div align="center"><br /></div><div align="center"><i><strong>....<br />тежки парфюми, цигари и водка<br />....</strong></i><br /></div><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-8661648361257818811?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-25062123936838144082008-01-27T16:08:00.000-08:002011-07-21T04:58:06.154-07:00<div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">Два нула пет е, тъмно е, нощ е,</div><div style="text-align: left;"><span>на лято след дъжд напомня ми малко.</span></div><div style="text-align: left;"><span>Диша се лесно, буден съм още</span></div><div style="text-align: left;"><span>...</span><span>а аз ще си лягам, толкова жалко..</span><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-2506212393683814408?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-72111807766421124982008-01-27T14:51:00.000-08:002011-07-21T05:01:07.627-07:00<div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span" style="font-family: arial; "><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">Сам във ледената пустош, </span></div><div style="text-align: left;"><span class="Apple-style-span">всичкото се случва тъй далеч от теб.</span></div><div style="text-align: left;">Само ехото ли чуваш</div><div style="text-align: left;">или само кучешкия рев.</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><span style="font-family: arial; font-size: 100%; "><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-family: arial; font-size: 100%; "><br /></span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-7211180776642112498?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-84173406197016024532008-01-27T13:54:00.000-08:002011-07-21T05:01:41.403-07:00<div style="text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/R5z-0h19L4I/AAAAAAAAAAk/ZDmyatKfgNI/s1600-h/shiver_by_mi6os.jpg" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer;" src="http://2.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/R5z-0h19L4I/AAAAAAAAAAk/ZDmyatKfgNI/s400/shiver_by_mi6os.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5160279451451076482" border="0" /></a><br /><br /><span>Желание едно, въпрос един,</span><span> </span><span> намразих хората </span><span> и себе си </span><span style="font-size: 100%; ">намразих!</span><br /><div style="text-align: center;"><span style="font-style: italic;"><br /><br /></span></div> </div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-8417340619701602453?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-54696660034075843612008-01-27T13:22:00.000-08:002011-07-21T05:01:57.614-07:00<div align="center"><br /><br />всеки ден нещо се случва<br /><br /><br /><br />докога така...<br /><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-5469666003407584361?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5147419633190776533.post-30925250793233434332008-01-27T13:02:00.000-08:002011-07-21T05:02:15.675-07:00сив<div align="center"><a href="http://1.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/R5zzbR19L2I/AAAAAAAAAAU/tnCNlma2Ql0/s1600-h/Untitled-1.jpg" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><br /><br /><img src="http://1.bp.blogspot.com/_bnAy2cA-fJE/R5zzbR19L2I/AAAAAAAAAAU/tnCNlma2Ql0/s400/Untitled-1.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5160266923031474018" border="0" /></a><br /><br /><div align="center">Смачкан лист хартия, скъсан, захвърлен в ъгъла. Подмятал го вятъра.<br /><br /><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5147419633190776533-3092525079323343433?l=unspokenwordswereunderstood.blogspot.com' alt='' /></div>Mihail Atskovhttp://www.blogger.com/profile/16996939378305169885noreply@blogger.com0